Характерна черта на техните игри бяха: линейна или двулинейна схема, една и съща скучна система за битки и интересна история. Повечето книги бяха написани от Йън Ливингстън и Стийв Джаксън и епизодите винаги бяха точно 400.
Минаха 30 години от излизането на последната им книга-игра и сега писателският тандем се завръща с ново ударно заглавие, като този път играта не е само на книга, но може да се намери и дигитално.
В „Blood of the Zombies” ти, читателю, си студент по митология, обикалящ света, за да открие следи от чудовищата познати ни от легендите. Докато събираш информация за Дракула, ти се събуждаш в килия и окован във вериги. Успяваш да се измъкнеш от прангите с помощта на невероятната си хитрост, която прилагаш върху тъпичкия си пазач. В опитите си да намериш изход разбираш, че се намираш в замък собственост на някой си Гингрич Юр, който заедно с бандата си от луди учени превръщат хората в зомбита с цел... превзимане на света. Ти, читателю, трябва да намериш изход от замъка за да се измъкнеш, защото разбираш, че ако зомбитата те докопат, ще се наложи да им помагаш за световното господство.
И тук започва приключението, което включва много изследвания из стаите, тичане по коридорите, много оръжия, много болка и още повече зомбита за убиване.
Линейните схеми винаги са ми били най-противни за една книга-игра, тъй като играта следва точно определен път и всяка грешка се наказва от автора. В случая обаче точно този тип игра е избран по разбираеми причини, защото основната ни цел е да убиваме зомбитата, които ни атакуват. При други видове схеми, като мрежови и многолинейни би било трудно да се пресметне точната бройка на убитите немъртви, които срещаме по различните пътища.
Аз лично разделям на три части линейността на „Blood of the Zombies”:
Първа част - тършуване за предмети и оръжия, и няма вероятност да умреш;
Втора част - клане, измъкване от замъка, както и събиране на информация, има шанс да се издъниш и да умреш;
Трета част - клане, търсене на Гингрич Юр, клане, търсене на самотни зомбита, клане, клане и една картечница... и шансът да умреш е огромен.
Оръжията в играта са три вида - ръчни за близък бой (бухалка и метален лост), огнестрелни оръжия (пистолет, помпа и една картечница за финал) и ръчни гранати една моторна резачка (за къде сме без нея). Забавното при огнестрелните оръжия е, че трябва да намериш амуниции за тях, но ако успееш да си ги набавиш веднъж, след това без проблеми можеш да ги използваш до края на играта, защото са безкрайни. Така се превръщаш в екшън герой от осемдесетарските филми, които избиват армии без да им се налага да презареждат.
Атмосферата е много добра, а на места дори подтискаща, както по принцип трябва да бъде в едно свърталище на зомбита. Понякога описанията клонят към чист Gore, тъй като някои от сцените са описани доста реалистично т.е. нищо не са си спестили.
Илюстрациите, обаче... са върхът на сладоледа. Те са дело на Кевин Кросли и много добре запазват духа на приключението, като художникът не се е посвенил да изобрази някои от най-кървавите сцени.
Битките са с две идеи по-добре направени и са дело на Стийв Джаксън. Останах много впечатлен, че е използвал този модел на бойна система, тъй като от доста време мислех дали наистина е хубаво да се приложи в книга-игра. Отговорът е положителен.
Цялата система се развива около това с какво оръжие се бие играчът. Всяко едно оръжие в играта си има своя база щети. Например - ръчните оръжия, като бухалката и железният лост са със статистики за базова щета 1 зар, а огнестрелните оръжия, като помпата е 1 зар + 5 (към стойността на зара прибавяш 5), а пистолета е със стойност 1 зар + 2.
Как протича самата битка ще я опиша точка по точка със следния пример:
1. Нападнати сме от 9 зомбита;
2. Ние разполагаме с бухалка (щети от 1 зар) и помпа (щети от 1 зар + 5) с необходимите амуниции към нея и трябва да изберем с кое от двете оръжия ще се бием;
3. В правилата е записано, че първият удар винаги е наш, тъй като зомбитата са по-бавни;
4. Избираме да стреляме с помпата, тъй като прави щети на размер 1 зар + 5;
5. Хвърляме зара и се получава числото 3, прибавяме допълнителната стойност от 5 и общият сбор става 8;
6. Изваждаме от броя на зомбитата стойността, която получихме. 9 - 8 = 1, което значи, че само 1 зомби оцелява от атака ни;
7. Ред е на зомбитата да ни ударят, като губим точки за кръв равна на бройката оцелели зомбита. В този пример ние ще загубим 1 точка за кръв, тъй като 1 зомби оцелява от атаката ни;
8. Ако избием зомбитата продължаваме с приключението. Ако има оцелели зомбита след атаката се прехвърляме отново на първа точка и продължаваме с битката, докато не убием всички зомбита или докато не умрем.
Това е една много добра и адски елементарна система, тъй като не се губи
време със старите зарометачки, където се налагаше да мяташ зарче и за опонента,
и след това да се сравняват сборовете, за да си нанесат великите 2 точки щети.
Тук за максимум три хвърляния битката приключва и читателят веднага продължава
с играта.Това ми харесва, тъй като не се губи времето в петминутни битки.
Едно от интересните неща, което ми направи впечатление е свързано с намирането на ключове. Всеки един от тях си има съответен номер, който показва епизода, на който трябва да се отиде, след като се намери подходящата врата, за която е предназначен ключа. Много добре е замислено, тъй като това представлява сериозна пречка за чийтърите, които обикновено отварят вратата сякаш притежават въпросният ключ.
Това, което не ми се понрави, е че читателя трябва да премине през точно определени епизоди за да спечели играта понеже, както споменах по-горе, трябва да убиеш всички зомбита. Дори едно да се е измъкнe това е равносилно на загуба, защото в самият край трябва да отидеш на епизод, съответен на бройката избити немъртви. Ако в сцената, която прочетеш накрая не получаваш поздравления, че си избил всичко, ще трябва да преиграеш книгата и този път да не оставиш нито една немъртва гад да ти се изплъзне. За заклети геймъри като мен това е добре дошло, но на някои читатели може да им се стори досадно и да ги накара да захвърлят книгата.
Едно от най-негативните неща в играта, е че няма старата статистика Късмет. Това беше едно от нещата, които най-много ми харесваха като цяло в книгите на FF. В „Blood of the Zombies” може да се случи така, че едно хвърляне на зара да ви убие. Много ми е чудно как двама доказани спецове по геймдизайн, като Йън Ливингстън и Стийв Джаксън могат да си позволят да убият играч по този начин.
За финал ще кажа, че играта ми достави голямо удоволствие. Въпреки линейността си, ме върна в онези безгрижни години през деветдесетте, когато с кеф четях поредицата Битки Безброй. Успя да ме грабне с атмосферата си, с описанията на стаите, илюстрациите, кървавите сцени и зомбираната блондинка, която ми подари моторната резачка с цената на немалко кръв от моя страна. Препоръчвам я на всеки хардкор фен на тема избиване на зомбита, а за останалите мога да кажа, че книгата е с една идея по-добра от старите книги на издателството.
Издател – Fighting Fantasy - http://fightingfantasy.com/
Писател – Йън Ливингстън
Играчи – 1
Времетраене – 40 минути
Оценка за преиграваемост – 4 (за линейна игра е достатъчно висока)
Оценка на играта – 8
Илюстрации и дизайн – 10
No comments:
Post a Comment